| vědomý adj | |
| 1. | (čin) уми́шлен, целенасо́чен, съзна́телен |
| 2. | vědomý si čeho съзна́телен, осъзна́ващ нещо |
| phr | |
| být si vědom čeho осъзна́вам нещо | |
| vědomí | bez čího vědomí (jednat ap.) без зна́нието на някого |
| vědomí | být při vědomí в съзна́ние съм |
| зна́ние | без зна́нието на някого bez čího vědomí (jednat ap.) |
| съзна́ние | в съзна́ние съм být při vědomí |
| съзна́ние | загу́бя съзна́ние omdlít, padnout do mdlob, ztratit vědomí |
| съм | в съзна́ние съм být při vědomí |
vědomý
